Портал в Карпатите

Написано от Издателство Паралелна Реалност

Сряда, 18 Януари 2012 22:06

Г-жа Капрареску проведе интервю с един господин на име Е. Х., който твърди, че е имал преживявания в Пиатра Маре, Каньонът на седемте стълби в Румъния.
В Карпатите има портал към друга вселена. Там има врата към друго измерение. Е. Х. няма вид или поведение на мистериозна или „паранормална“ личност. Бивш инженер, пенсиониран през 1988 г., той можел напълно да се отдаде на своята страст: пешеходния туризъм. Разведен през 1974 г., без деца.
Всичко се променило един ден през есента на 1990 г., в Пиатра Маре. Лорд Е. Х. ни посети и ни разказа една история, но ни помоли да запазим името му в тайна. Тя е следната:

Помня това сякаш бе вчера. Случи се на 22 септември 1990 г. В 11:00 ч. бях на път по един от маршрутите си във Великите седем стълби на Пиатра. Денят беше много хубав, топъл, дори в сянката на гората. Около 11:00 ч. ми оставаше около половин час до хижата и намалих темпото, за да се насладя на красотата на пейзажа.
Започнах умишлено да се изгубвам, за да променя нещо в монотонността на пътеката. Тя се издигаше към един връх и завиваше и по едно време, видях нещо странно, като искра отдясно, слънцето се отразяваше в някакъв обект. Веднага си помислих, че това идваше от купчините консервни кутии и буркани, изоставени в гората.
Глупаво любопитство ме тласна към мястото; бях убеден, че това е захвърлена бутилка от вино, но исках да се уверя. Когато го видях за първи път, беше малка светлинка на около 20 до 30 метра височина. Започнах да се катеря, но не видях нищо. Очевидно бях на различен ъгъл от слънцето.
След няколко минути катерене, започнах да си задавам въпроси; бях на открито, виждах се добре, но не съзирах никакъв предмет, способен да отразява светлината. Тъкмо щях да продължа, когато видях... Трудно ми е да го опиша.

Беше една елипсовидна форма, отвесно разположена, човек може да я идентифицира. Знаете как изглежда оптичният феномен наречен Фата Моргана, нали? По шосето, топлината от земята – този феномен се появява често; релефът беше деформиран, движещ се, сякаш го гледаш през изкривено стъкло. Същото нещо е и при изкривяване под точните ъгли, това видях пред себе си. То беше зад едно дърво; долната част на стъблото беше странна деформирана елипса, забулена. Ако искате друго сравнение, то приличаше повече на изкривена перспектива, която виждате през бензинови изпарения.
 
Приближих се и осъзнах с удивление, че не виждах никакъв материален обект, който можеше да генерира такъв ефект. Нямаше нищо на онова място. Нищо, което да изглежда като диафрагма, елипсовидна област стояща във въздуха, очевидно вдълбнатина. По-невероятна беше формата.
Елипсата беше около 1 метър голяма, 1 метър в диаметър и 20 м висока, такава височина, и до 40 инча широка в най-тясната си част. Основата беше около 60-70 см почва. Движеща се. Тя беше идеално прозрачна, освен вълновият феномен, мъглата, пространството зад него. Краищата бяха толкова гладки, че феноменът на намалената видимост внезапно изчезна.

Какво бях направил? Помислих си, че това можеше да бъде една много изящна паяжина, но сметнах, опитвайки да се самоубедя, че пред себе си имах естествен феномен, който очевидно, както и бях убеден, не беше това. Прекарах няколко минути оглеждайки се наоколо и после се опитах да го докосна. За щастие, нещо като инстикт за самосъхранение, безпочвен (тъй като това изглеждаше напълно безобидно), ме накара да взема първият клон от дървото долу. Първият път, когато докоснах краищата на елипсата, те имаха еластично съпротивление, сякаш бях натиснал балон.
Когато преместих клона към центъра на елипсата, не срещнах никакво съпротивление; той влезе плавно, но беше невидим.
Беше като дупка и върхът на клона бе тотално изчезнал, през цялото време продължавах да виждам как пейзажът се отразява. Клонът беше дълъг около метър и двадесет и половината влезе вътре. Когато го издърпах, с ужас видях, че беше не повече от 50 см дълъг. Част от него бе напълно изчезнала. Краят беше напълно прерязан, сякаш много прецизен трион бе работил от другата страна. Тогава си помислих какво щеше да стане, ако беше моята ръка вместо клона...
Повторих операцията с други клони, след това завързах камък на едно въже и го хвърлих в елипсата, резултатът беше един и същ всеки път. Всяко нещо, което влизаше в онази форма не се връщаше обратно. В този момент се изплаших. В допълнение, ставаше прекълено късно и реших да продължа към хижата. Но преди да тръгна, за първи път в живота си, направих груб жест и белязох дърветата в гората. За да разпозная мястото, маркирах всички дървета в околността с нож. Стигнах до хижата малко след обяд.
След една гореща супа и чай си бях възстановил морала, но проблемът оставаше. Познавах управителя на вилата и му разказах всичко, което се бе случило. Човекът ме познаваше, затова не ме помисли за луд. Той каза, че никога не бил виждал нещо подобно в гората, но че всичко е възможно и че нямало да се изненада ако това била „нова военна технология“.

Както често се случва в планините, времето внезапно се развали. В 15:00, започна да духа вятър, беше студено и ясно и започнах да се приготвям за буря. Бях изморен, реших да остана да пренощувам и да поговоря с управителя на хижата.
На вечеря ме приближи Стефан, синът на управителя, 12-годишно дете. Познавах го доста добре, защото дойде на моята маса без да се срамува.

„Чух те да говориш на обяд с баща ми“, каза той. „Знаеш ли, видях призрака на гората!“ Започнах да го слушам и научих, че Стефан бил с двама овчаря, когато видял първата елипса. Любопитен по природа, той се връщал няколко пъти на това място. Научих всичко от него за формата чрез поне две отчетливи фази: когато изглежда прозрачно (състоянието, в което аз го видях), то позволява влизането на обекти. Когато е било видяно веднъж от Стефан, то става бяло и малко по-голямо, работи наобратно, това беше близо до нас и позволява на предмети от другата страна да преминат.

На следващата сутрин тръгнахме, заради много лошото време, през което бях преминал на откритото място. Завърнах се след две седмици на Пиатра Маре. Този път отидох направо в хижата, взех Стефан и отидохме до мястото. С нас дойде още едно момче от близката кошара, един от онези, които придружавали Стефан в разходката му в гората. По пътя той ми разказа една история, свързана с елипсата.

Пристигайки на откритото място, разочарованието ни беше голямо: нямаше никаква елипса. Тя просто беше изчезнала. Само дърветата маркирани от мен ми дадоха увереността, че не бях сънувал.
През зимата бях в Букурещ и постепенно изкарах гората от главата си. Тогава, през февруари 1991 г., един приятел, на когото разказах тази история, ми дойде на гости. Той беше много развълнуван и ми показа едно немско списание, в което имаше статия подобна на феномена, който бях наблюдавал. Статията споменаваше съществуването на организации, които изучават странните елипси, ODRG (Open Doors Research Group – Група за изследване на отворени врати). Написах им писмо, казвайки им всичко, което бях чул и видял, и през април получих един пакет от тях.
Изпращаха ми благодарствено писмо за предоставената информация, уверявайки ме, че бях описал Портал, видян на техните списъци. Към писмото ми изпращаха няколко материала, от които научих всичко за порталите. След това започнах да кореспондирам с тях и всичко, което следва, е резултат от информацията, която получих.
Форми като тази, която видях, са се появявали от незапомнени времена, те се срещат под различни описания в много стари текстове.

През 1962 г. Бари Роскот, английски инженер, видял портал по време на разходката в града около Манчестър. Порталът останал отворен за два часа и позволил на Роскот да направи повече наблюдения и експерименти. След тази случка била основана групировката ODRG, която има много членове по целия свят.
От 1963 г. до днес ODRG са записали не по-малко от 238 (естествени) Портали. Групата изглежда е била в САЩ и последните идват от Русия (18 наблюдавани портала между 1988 и 1995 г.), Полша (3 портала) и Румъния (порталът видян от мен в Пиатра Маре).
Един портал остава отворен средно между 2 месеца и една година. Има връзка между продължителността и размера. Като врата е по-вероятно да има дори повече време там. Порталите, които са отворени в продължение на една година са поне 1 метър широки. Повечето имат елипсовидна форма (вертикална или хоризонтална), но има сведения и за кръгообразни портали.
Един портал преминава през четири отделни фази: начало, положение на достъп, силово положение и затваряне. Фази 2 и 3 не се случват задължително в този ред. Никой досега не е могъл да отвори портал или да го затвори.
Всичко, което знаем, благодарение на наблюдения направени в тази област е, че този отвор притежава много интензивна радиация, която може да бъде вредна за биологични организми.
Вратата е отворена към нашия свят, можем да внесем всякакъв обект в него, но нищо не идва от другата страна.
В това състояние тя е прозрачна, показвайки единствено модификацията на оптическия феномен, описан по-горе. Състоянието на източника, описан от Стефан, на този етап, белезникавият цвят на портала, не позволява достъп от наша страна, но служи като отворена врата за другата страна. Тъй като може да приема обекти (същества?), винаги описвани като бели кълба, движещи се с голяма скорост, търкалящи се по земята или ниски на ръст.
Затварянето никога не генерира същата интензивна радиация.

Андрю Капрареску

Превод: Janthine

Редакция: Н.

Допълнителна бележка от Н.:

Интернет не предлага никаква информация за организацията „ODRG“ и ако такава наистина е имало (защото може да е плод на фолклор), то тя е преминала в разбираема нелегалност.
Подобни феномени наистина има из цял свят, като повечето от тях са естествени формации на Планетарния Дух. В анимацията „Mortal Kombat: Defenders of the Realm“ Китана казва на Лу Кенг, че Земята е интересна за толкова същества, не по друга причина, а защото местоположението й и природата на енергиите й формират много естествени междупространствени портали, които осигуряват достъп до планетата. Това е точно така и причината да е от такова голямо значение е, че може да служи за разпределителен пункт към други места (които не са на нашата планета). Това е една от функциите на всеки Планетарен Дух, който ожитворява дадена планета – нейната връзка със Слънцето в конкретната система, на която тя е инкарнация.

Едно такова място е Монтоук, където хората и до днес стават свидетели на подобни изкривявания в пространството и времето. Това се дължи както на експериментите провеждани там, така и на факта, че целия регион е естествен портал, което усилва двойно ефекта (нещо, което окултните групи стоящи зад проекта разбира се са знаели). Манипулацията на енергийната решетка на Земята там е довело до фатални разкъсвания, които растат все повече и които дават достъп на НЛО от други измерения.

 

Разбира се конкретното описание по-горе може да бъде плод на човешка/извънземна технология или нещо трето. Няма как да бъде казано.

Ситуирането на настоящата история в пределите на Румъния (като със сигурност подобни случки има и в нашата страна – просто не сме чували за тях), разбира се повдига въпроса дали историята може да има нещо общо със събитията описани от Раду Чинамар в „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“. Предвид, че комплекса в Бучеджи е активизиран чак през 2003 г. (ако може да се вярва на книгата), а горния разказ спряга годините в началото на 90-те на миналия век, то една възможна връзка засега може да има на чисто спекулативно ниво. Всичко това има да каже само, че тези ширини крият достатъчно мистерии, за които сме научили само нищожна частица.

Колкото и фантастично да написаното аз вярвам, че подобни неща са възможни.
Благодаря за инфото!

вярвам, че съществуват тези портали, щом толкова
хора са ги нвиждали и описали...толкова малко все още знаем
за вселената и нас самите....благодаря за тази информация..

Интересно как някои хора като Съвременник, които не вярват в мистицизъм , Бог и т,н, ще обеснят това с ортодоксалната наука...