На 13 Декември 1973 година тръгнах към вулкана, който се издига над Клемон-Феран в централната част на южна Франция.Предпочетох да вървя пеша, за да подишам чист въздух, вместо да отида с колата си. Краката ми имаха нужда от движение след цяла година състезания, от рали на рали, почти винаги на четири колела,така да се каже.

Това е едно изключително, поразяващо място! Само като си представиш, че преди хиляди години, точно на мястото, където бях стъпил, лавата е бликала с невероятно висока температура.Декоративни вулканични “бомбички” могат все още да бъдат намерени измежду отломките. Закърнялата растителност наподобявана Прованс във Франция, само че без слънчева светлина.

Тъкмо си тръгвах, когато погледнах за последен път към върха на планината, която е образувана от натрупването на вулканична лава.Това ми напомни, колко много пъти се бях спускал по тези стръмнисклонове, като със ски. Внезапно в мъглата видях да проблясва червена светлина; след това някакъв вид хеликоптер започна да се спуска към мен. Хеликоптерите, обаче вдигат шум, а в този момент аз не чувах абсолютно нищо, дори и най-слабия звук. Може би беше балон? Тъй като предметът вече беше на около 20 метра над земята,видях, че има плоска форма.

Винаги съм вярвал в тяхното съществуване, но никога не съм сипредставял, че някога ще да ги видя. Диаметърът й беше около 7 метра, а височината около 2.5 метра, имаше конусообразна форма, а от долу беше плоска. От вътрешността й проблясваше много силначервена светлина, докато идващата отгоре мигаща бяла светлина наподобяваше светкавица на фотоапарат. Тази светлина беше толкова силна, че трябваше да замижа.

Предметът продължи да се спуска, без ни най-малък звук, докато накрая застина неподвижно на около два метра над земята. Бях като вкаменен и стоях абсолютно неподвижно. Не се страхувах, по-скоро бях изпълнен с радост, че преживявам такъв велик момент. Горчиво съжалявах, че не съм взел фотоапарата с мен.

Тогава се случи невероятното. Люкът отдолу се отвори и един вид стълба се разгъна към земята. В този момент осъзнах, че някакво живо същество е на път да се появи и започнах да се чудя как ли ще изглежда.

Първоначално се появиха два крака, което малко ме успокои, тъй като очевидно, бях на път да срещна същество, подобно на човек.Най-после, това същество, което първоначално бях взел за дете,слезе по стълбите и тръгна към мен.

Вече можех да видя със сигурност, че не е дете, въпреки че тялотому беше само около 4 стъпки (1.2 метра) високо. Очите му бяха с форма на бадем, косата му бе черна и дълга и имаше къса черна брада. Аз все още не бях помръднал, когато то спря на около десет метра от мен.

Носеше зелен костюм, който покриваше цялото му тяло и въпреки да изглеждаше, че не носи нищо на главата си, можех да видя около нея странен ореол. Всъщност това не беше точно ореол, а сякаш въздуха около лицето му леко светеше и блестеше. Изглеждаше като невидим щит, като въздушен мехур, толкова тънък, че едва се виждаше. Кожата му бе бяла със слабо зеленикав оттенък, като на болен от чернодробно заболяване.То се усмихна леко и аз си помислих, че е най-добре и аз да отвърнана усмивката му. Почувствах се доста неловко, така че се усмихнах и наведох глава за поздрав. То ми отговори със същия жест. Мислейки, че трябва да разбера дали то ме чува, го попитах:

- Откъде идваш?

То отговори със силен, разбираем глас с леко носово звучене.

- От много далеч.

- Говориш ли френски? – запитах аз.

- Говоря всички езици на земята.

- От друга планета ли идваш?

- Да.. – отвърна то.

Докато говореше, то леко се приближи и спря на два метра от мен.

- За първи път ли посещаваш земята?

- О, не!

- Често ли си бил тук?

- Много често – е меко казано.

- Защо дойде?

- Днес, за да разговаряме.

- Да, с теб Клод Ворилон, редактор на малко специализирано автомобилно списание, женен и баща на две деца.

- Откъде знаеш всичко това?

- Ние те наблюдаваме от дълго време.

- Защо мен?

- Точно това искам да ти кажа. Защо дойде тук в тази студена зимна сутрин?

- Не знам… Почуствах, че разходката на чист въздух…

- Често ли идваш тук?

- Да, през лятото, но почти никога през този сезон.

- Така че, защо дойде днес? Отдавна ли беше планирал тазиразходка?

- Не. Наистина не знам. Когато се събудих тази сутрин, внезапно мисе прииска да дойда тук.

- Ти дойде защото аз исках да те видя. Вярваш ли в телепатията?