В този ръкопис са представени 32 секретни действия на летящи чинии или вимани, споменавани в различни източници на древноиндийските епоси. Оказва се, че виманите били изключително здрави и не можело нито да се счупят, нито да се изгорят (стопят).
Посредством използването на различни превключватели летящите чинии можели: да се въртят в кръг около оста си, да се свиват и разширяват, т.е. да увеличават и намаляват размера си; да променят формата си по време на полет; да се преобразяват в облак с цел маскировка; да изпускат силно сияние или обратно, да предизвикват около себе си плътна тъмнина; да поглъщат слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с голяма скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието въздействие всички предмети ставали видими; да генерират сила, способна да парализира хора и животни; да получават на своите екрани изображение на случващото се на значително разстояние от тях и т.н.

Освен това, в ръкописа има ръководство за пилотите на вимани, които били способни “да прелитат от остров на остров, от континент на континент и от свят в свят”.


В други текстове се съдържат описания на различни прибори, изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни видове оръжия. Говори се и за диетата на пилотите, тяхното облекло. Има глава, в която се описва и конструкцията на виманите. В нея се съобщава, че виманите биват 12 типа. В една от древните санскритски книги се разказва, че в момента на излитане, колесницата “ревяла като лъв”. Вътрешното описание на вимана: “В средата на кораба се намирала метална кутия, която се явявала източник на “силата”. От тази кутия силата отивала в две големи тръби, поставени на носа и кърмата на кораба. Освен това, “силата” се насочвала към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени.

“Токът” със сила бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали наполовина, за да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от “тока” се пренасочвала към тръбата на кърмата, за да можел да излети, тласкайки кораба напред”.

Описанието на общото устройство на летателния апарат: “Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре трябва да се поставят устройство с живак и железни нагреватели под него. Посредством сила, която се съдържа в живака, човека, намиращ се в колесницата, може да прелети на големи разстояния в небето. Когато живака бъде подгрят от железните нагреватели, колесницата започва да набира скорост и веднага се превръща в “перла в небето”.