- Да, разбира се. Това е нещо, от което винаги съм се интересувал,

също както и от летящите чинии. Но никога не съм и помислял, че

ще ги видя.

- Използвах телепатия, за да те накарам да дойдеш тук, защото имам

много неща да ти кажа. Чел ли си Библията?

- Да, но защо питаш?

- Отдавна ли я четеш?

- Не, всъщност я купих само преди няколко дни.

- Защо?

- Не знам. Внезапно почуствах нужда да я прочета…

- Отново използвах телепатия, за да те накарам да я купиш .

  Избрал съм те за една много трудна мисия и имам много неща да

  ти кажа. Така че, ела в моя кораб, където ще можем да поговорим

  в по-удобна обстановка.

Аз го последвах, изкачвайки се по малката стълба под машината,

която при по-близък оглед изглеждаше повече на сплескан звънец с

изпъкнала долна част. Вътре беше топло, въпреки че вратата все още

стоеше отворена.

Нямаше лампи, а отвсякъде бликаше естествена светлина. Нямаше

уреди каквито има във всяка обикновена пилотска кабина. Подът бе

направен от блестяща сплав, която бе леко синкава. Столовете бяха

безцветни и полупрозрачни, но много удобни и направени от един и

същ материал. Седнах на по-големия стол, който бе разположен по-

ниско до пода, така че лицето на малкото същество, стоящо пред

мен, да бъде на същото ниво, както и моето.

То докосна една точка на стената и цялата машина стана прозрачна,

освен пода и тавана й. Беше, сякаш си на открито, но доста по-топло.

То ме покани да съблека палтото си, което и направих. Тогава то

започна да говори.

- Съжаляваш, че не си взел фотоапарата със себе си, така че да

можеш да разкажеш за нашата среща на целия свят – с доказателство

в ръцете си?

- Да, разбира се….

- Слушай ме внимателно. Ти ще разкажеш на хората за тази наша

среща, но ще им кажеш и истината за това кои са те и за това кои

сме ние. Съдейки по техните реакции, ние ще знаем дали можем да

се покажем свободно и открито. Изчакай да разбереш всичко, преди

публично да започнеш да говориш. Тогава ще си в състояние да се

защитиш по-добре от тези, които няма да ти повярват и ще можеш

да им дадеш неопровержими доказателства. Ти ще напишеш всичко,

- Но защо избра мен?

- По много причини. Първо, ние се нуждаехме от някого в страна,където новите идеи са добре приети и където е възможно да се

тази държава има репутация в цял свят, на държава на свободата.Също така, ние се нуждаехме от някой, който е интелигентен иоткрит към света. Освен това, имахме нужда от някой, който е свободомислещ, без да е анти-религиозен. Тъй като баща ти е евреин, а майката ти католичка, ние считаме, че ти ще бъдеш идеалното звено между тези две важни групи от хора в историята на човечеството. Също така, твоите занимания не предразполагат към невероятни открития и това ще направи думите ти много по-достоверни. Тъй като ти не си учен, няма да усложниш нещата и ще ги обясниш по-просто. Не си и литератор, така че няма да съставиш претрупани изречения, които са трудно разбираеми за много хора. Накрая, решихме да изберем някой, роден след първата атомна експлозия през 1945 година, а ти си роден през 1946 година. Ние, всъщност, те следваме от твоето раждане и дори преди това. Ето защо те избрахме. Имаш ли други въпроси?

- Откъде идвате?

- От далечна планета, за която няма да ти кажа нищо от страх, че хората на земята не са достатъчно разумни и могат да нарушат нашето спокойствие.

- Далече ли е вашата планета?

- Много далече. Ако ти кажа разстоянието ще разбереш, че е невъзможно да достигнете до нея със сегашното ниво на развитие на научните и техническите ви познания.

- Как се наричате?

- Ние сме хора като вас и живеем на планета, подобна на Земята.

- Колко време ти отне за да достигнеш до тук?

- Толкова, колкото на теб ти отне да си помислиш за това.

- Защо идвате на Земята?

- За да наставляваме и пазим развитието на човечеството. Човешкитесъщества на земята са бъдещето, ние сме миналото.

- Има. Повече, отколкото на твоята.

- Бих искал да посетя вашата планета. Може ли?

- Не. Преди всичко, ти не би могъл да живееш там, защотоатмосферата е различна от вашата, а не си и подготвен за такова дълго пътуване.

- А защо се срещнахме тук?

- Защото кратерът на вулкан е идеалното място, далеч от досадни хора. Сега ще те оставя.  Ела утре по същото време с библията и нещо за писане. Не носи никакви метални предмети и не споделяй с никого за нашия разговор, в противен случай никога няма да сесрещнем отново.

Той ми подаде палтото, помогна ми да сляза по стълбата и помаха с ръка. Стълбата се сгъна и вратата се затвори без шум. И отново без какъвто и да звук, характерен за движещо се превозно средство, корабът се издигна на около 400 метра, а след това изчезна в мъглата.